Искам да пиша, признавам. Та какво ли  друго ми остава в туй селско безвремие и безРOБотица?
Ако не пиша, Депресията съвсем ще ме погълне с безнадеждната си паст.
Някой ги будят  сутрин петли  /колко романтично-битово !/, други ги буд...

 Искам да пиша, признавам. Та какво ли  друго ми остава в туй селско безвремие и безРOБотица?
Ако не пиша, Депресията съвсем ще ме погълне с безнадеждната си паст.
Някой ги будят  сутрин петли  /колко романтично-битово !/, други ги буд...

Двуженец
by Desisslava Tcvetanova
Слабея, изчезвам, стопявам се, изпарявам се, когато те няма.

Бях си скътала 12 лева, за да си направя 8- мо мартенски подарък, скришом от фамилията.
И ето днес отивам на  редовния селския празник , тоест седмичен пазар, провеждащ се всяка сряда на мегданя в прахта.
Гледам една  прегъната одве ба...

 
Събудих се в неделя сутрин със зверско главоболие. Винаги става така, когато не ям, а пия няколко ракии за вечеря. Спомням си, че се разтреперах силно снощи, докато третата или четвъртата чаша с охладената огнена течност се вливаше в кр...

 А всичко започна с едни джанти 16-ски, 5 по 100 за американската ни кола…
Влязох в дните на Страстната седмица преди Великден в оборотния магазин за месо в местното селско градче, наброяващо не нам колко си илядо души. Докато глед...

 
Ех, не се живее лесно в нашата Родина, напоследък сполучливо преименувана с названието „територия“.
Притиска ни нещо в гърдите и ни души.

 
Ех, не се живее лесно в нашата Родина, напоследък сполучливо преименувана с названието „територия“.
Притиска ни нещо в гърдите и ни души.

 Задочен разговор с Александър Кипров
Разхождайки се в социалната мрежа, попаднах на последното есе на Джани (Светослав Атаджанов, „Лъжата „не на оръжията“ и гражданинът – дивеч за отстрел!“ - б.р.), в което ...

 Умре ли бабичката- умира и къщата
 
 Тук на номер 11 в Северозападна България, с. Медковец някога живееше  бабата на Нелито...