Бях си скътала 12 лева, за да си направя 8- мо мартенски подарък, скришом от фамилията.

И ето днес отивам на  редовния селския празник , тоест седмичен пазар, провеждащ се всяка сряда на мегданя в прахта.

Гледам една  прегъната одве баба мъкне два пъти по- висока от нея овошка за засяване.

Желанието ми тръгва пъргаво като пролетен дъжд и изпреварва педалите на ръждясалия велосипед, който карам- ,,Дано имат дюлево дръвче! Обожавам да пия компот от ароматния, но стипцав жълт плод. Узрял като слъце и топлещ ни с вкуса си през студените зимни месеци. Частица слъчеви лъчи, затворени в стъкло, под някоя женска и добра ръка..,,

 Доближавам се до импровизираните сергии и о, да! На прашен  социалистически автомобил стоят подпряни мустакати овошки...

  -Имате ли дюля?- любопитствам.

  - ДюлА?!!- се обръща младия продавач, дългокос и с дебело яке, под което си личи хилавата му снага. Хипарски някак си изглеждаше...напомни ми за 90 те години на  бунтовна ми младост.

  -Дюла, дюля...все тая- засмивам се- ама кажете, имате ли, че много я обичам.

  - Имаме, имаме- заклати глава дългокосият- 4 лева дръвчето.

Кимнах одобрително и пресметнах веднага- цели 3 дръвчета ще си купя. За секунди се унесох във видения- Дръвчета отрупани с плод, а аз бера и затварям буркани.

Грабнах победоносно дюлята, сякаш държа вълшебната пръчка на Хари Потър. Подадох навитите на руло хартийки и поисках да избера и вида на другите овошки. Едната реших да е ябълка, сорт ,,златна превъзходна,, , която ми напомня за държавните магазини на плод-зеленчука, другата майска вишна.

Момъкът подаде и още едно дръвче, подарък от него, с думите ,,Опитайте да засадите тази кайсия. Много е вкусна.,,

,,Ооо,- отвърнах аз, те са капризни като малки деца.,,

,,Вземете и пробвайте- настоя той с любезен тон.,,.
  - Благодаря- рекох- за подаръка. Ще я засадя.

В туй време дойде другия, по-възрастен продавач, който видя,  че се суетим около дръвчетата и без да е чул разговора ни, направо каза

  - На хубави жени обичам да правя подаръци! Ето, вземи тая круша, и да ти се хване, моме!

Засиях като пролетно цвете.

  -Но синът ви току- що ми подари дръвче.

  - Вземи, вземи- настоя той.

В един и същи ден двама абсолютно непознати хора ми направиха подаръци, придружени с комплимент, който ме направи неизразимо щастлива.

Летях към вкъщи, натискайки педалите на стария велосипед от 60 та година, наследен от баща ми, прегърнала дръвчетата, чийто плодове щях да бера след 5, 6 години.