Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2015 23:15 - Някакви- всякакви
Автор: desilosha Категория: Лични дневници   
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове:
1



 Искам да пиша, признавам. Та какво ли  друго ми остава в туй селско безвремие и безРOБотица?

Ако не пиша, Депресията съвсем ще ме погълне с безнадеждната си паст.

Някой ги будят  сутрин петли  /колко романтично-битово !/, други ги буди стряскаща аларма, захапала стръвно съня им, за да ги изстреля към работния ден.

Мен нищо не ме буди.

Не бързам за никъде. 

Обичайния птичи хор, накачен по двете иглолистни дървета пред прозореца ми цвърчи постоянно и монотонно. 

От време на време млада гугутка разнообразява и накъсва мелодията с любовен зов.

Лястовичите двойки гнезда, залепени в горната част на терасата с кирпич стоят вече втора година. В тях се измътва днес тазгодишното поколение, а доскоро бе приютило и двойка мързеливи, бездомни врабци. Природата не търпи празни места.

 

Денят бавно се пробужда. 

 

Старчешко тътрене с гумени чехли  по стълбището пред прозореца ми. 

Всеки, който влиза или излиза в къщата - минава през мен. Аз съм своево рода портиер.

Разтраква се тенджерата с метален звук.

Майка ми храни кучето, после стъпките отминават към задния двор. Там са пиленцата, които чакат сутрешния житен порцион. 

Немската овчарка драска с нокти по цимента, докато придружава възрастната стопанка. 

Тя го гълчи да не идва, то заскимтява и се връща на мястото си до чешмата.

Сетне, Старата прави закуска на внука си и ласкаво го вика. 

Хлапето се излежава.

Предстои цял ден мързелуване, защото училището скоро приключи, и  тримесечната ваканция е прекрасен летен ден по Шекспир.

Правя си второто кафе и слизам по двора да бера закуската. Шепа ягоди. 

Докато ги мия на мивката, изчезват светкавично в устата ми.

Казват, че живата, току що откъсната храна съдържа най-много ,,прана,, / по тая логика на село живеят олимпийски състезатели !/.

 

Кучето ме посрещна с присвити уши и угодническа усмивка, докато върти дългокосместата си опашка.

Страх го е да не го бия. Още помни жестокия тупаник с дървената тояга от миналия месец . 

Все ме гледа виновно. Беше удушило 14 пиленца и ги бе разхвърляло  безмилостно по целия двор.

 

Повъртявам се, повъртявам се и взимам телефона, за да видя какви съм ги сътворила снощи. 

Пак ми се губят спомени. 

Вчера по икиндия пих ракия.

Имам навика да телефонирам на приятели / някои в чужбина/, да пиша безумни чатове, от които се срамувам на другия ден...

Спомням си последно, че изпратих съобщение на мъжа ми, който е в командировка в София.

София ....означава мъдрост, а аз съм неразумна.

Мразя те, Софио, защото привличаш  милиони хора за пари!

Чета СМС-а  от снощи ,,направо не се удържам...не знам. сигурно остарявам....липсваш ми.,,

Така е. Остарявам. Погрознявам. Раждат се нови страхове в главата ми.

Нямам огледало. 

Не знам как изглеждам, виждам се понякога на чужди снимки с телефон.

Не се харесвам, не я познавам тази. Аз съм слънчев и усмихнат човек, който се депресира от самотата/ вече и от старостта/.

Обещавам да се променя.

Дори ще си купя огледало. Голямо. Ще го поставя в коридора. И ще се оглеждам всеки път, когато мина покрай него. 

Ще се поправя. Всички недостатъци. 

Ще сложа отново и стенния часовник на стената.

Утре.image




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desilosha
Категория: Туризъм
Прочетен: 111519
Постинги: 43
Коментари: 24
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031