Двуженец

by Desisslava Tcvetanova

Слабея, изчезвам, стопявам се, изпарявам се, когато те няма.
Само твоя глас може да ме успокои или раздразни за части от секундата. Едва ли осъзнаваш каква мощна сила притежаваш над мен.
Звъня ти.
Ти си там сега, до нея. Почти ви виждам. Прибрал си се казваш, изкъпал си се и гледаш телевизия. А тя слухти наоколо, ужким, че шета, за да чуе разговора ни.
Може дори да е прочела мръснишкия СМС, който ти изпратих днес следобед. Внимателно се вслушвам във всяка нотка на гласа ти, за да уловя и най-финните нюанси на настроението ти, когато си с нея.
Щастлив ли си?
Не мога да говоря, гневът затиска гърлото ми и изключвам телефона, за да не издам вълнението си.
Чакам те вече почти месец, на крачка съм от изневяра. В отчаянието си бих се предложила на първия срещнат, само за да изпиташ болката, с която живея.
Сътворил си два живота, обсебил си две жени, имаш два дома, създал си две семейства, направил си ги огледални...Дори и кучетата са еднакви породи...
От два кладенеца вода пиеш, никога жаден не ходиш.
....
Лягам в огромното като океан легло, но не мога да спя. Кутийката със 100 те валериана е на привършване. Сърцето ми бие лудо, а мислите ми препускат като табун диви коне.
Горчилка.
Денят започва с горчиво кафе, след него второ, сякаш искам да изпия чернилката на целия свят.
Късам чепки бяло грозде от асмата. И те горчат, макар да са узрели кехлибарени слънца.
Горчи ми и краставицата, дори лютата ракия, която пари тялото ми, и приспива Съзнанието ми.
Дните се откъсват от календара на живота пусти и безизразни. Безцветни като оризова хартия.
Питай ме какво съм правила вчера или оня ден...Не знам.
Сякаш сложи в куфара и щастието ми, когато тръгваше.
Обичам те.
Обичам да съм около теб, да се въртя като малко дете по стъпките ти. Да те срещам постоянно по стълбите или по огромната градина, пълна с цветя и плодове.
Да те докосвам непрекъснато, да вдишвам миризмата на кожата ти, на потта ти, на блузата , която съм изпрала с любимия ти перилен препарат...
Обичам да се храним от една чиния, да пием от една чаша, да си дръпвам от цигарата ти...
Сутрин да се събудя до теб и да се взирам в несъвършенствата ти.
Едноседмичната ти брада, гневната бръчка на челото ти, която става все по-дълбока, белега на лявата ти буза от пиянска разпра. Гърленото ти ,,р,, и глупостите, с които ме разсмиваш...
Кажи ,,ГоРРРРни БогРРРов,, ! - смея се на произношението ти...
Времето замира като часовник с изветряла, плесенясала батерия...
....
Ела си по-бързо...Ела.....
Нека другата да страда.