Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2016 16:24 - Избавление или откраднат живот
Автор: desilosha Категория: Тя и той   
Прочетен: 417 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Избавление или откраднат живот

 

 

Червеното зарево на августовата  утрин погали нежно притихналото село, сгушено в полите на Магическата планина.

Нищо не предвещаваше зловещия завършек на летния ден.

Петдесетгодишния дребен строител стана преди всички, направи си кафе и докато го пиеше на двора-  засне малките немски овчарки, обявени за продан.

Сетне се облече за работа и излезе.

 В селската къща останаха заварената му дъщеря и червенокосата му жена, които се заеха с приготовление за обяда- пиле фрикасе.

По големия двор, потънал в зеленина  пъргаво тичаха  чернокафевите кученца , следвани от майка си и дразнеха закръглената стопанка, облечена спретната тъмносиня престилка,  която се опитваше да прибере изстиналите буркани с компоти от предния ден.

Обичайно шумния птичи хор бе замрял, сякаш предчувстваше събитията, не се чуваше и кукумявката, която всяка нощ зловещо обаждаше пред прозореца на спалнята.

Саксиите с разноцветни мушката стърчаха без нито един цвят, а таз годишното грозде бе покосено от незнайна болест, преждевременно шумата му пожълтя, а по клоните виснаха  изсъхнали чепки грозде, неналяли  дори плод за стафида.

Сякаш невидима зла сила се бе настанила в този дом.

 

Червенокосата млада жена , с приятни черти, позвъни на комшията , за да обменят няколко празни буркана с различна вместимост.

Срещнаха се на мрежата, представляваща ограда между двата двора.

-Много си хубава – каза комшията Йоан, и с трепереща ръка се опита да погали жената по гърдите.–Ще пием ли по ракия? - каза той и я погледна въпросително.

- Добре - съгласи се жената, вече приключила със сутрешната шетня и чукнаха наздравица.

Ракията- домашна гроздова силно опари хранопровода и  зачерви страните и.

-Ела мъничко да те пипна - каза шейсет годишния стар ерген, прочут земеделец в селото, и се доближи още повече.

-Не - смути се жената - ако ме види мъжът ми - с мен е свършено! И добави закачливо - Значи днес имам точка! - позасмя се с наредените си като бисери зъби - възбудила съм еротично един мъж!

В този момент дървената вратичка на гаража хлопна и земеделеца Йоан се стресна. Страх пробяга в очите му.

-Мъжът ти май се прибра. Не чу ли вратичката?

-Прибрал ли се е …?- притесни се тя - Ох, сърцето ми се сви! –рече и посегна, та тури ръка на сърдечната  си област.

 -Отивай, отивай- отвърна комшията, и добави приглушено- Да не ядеш бой!

Червенокосата взе недопитата чаша с ракия и минавайки през гаража влезе в предния двор.

Там на външната чешма бе мъжът ти Иван, който се миеше от работата, потънал в гробно мълчание.

-Ооо, скъпи, кога се прибра?- запита жената, като се опитваше да разведри бурята, която се задаваше - Приготвила съм ти и специален обяд, пиле фрикасе, - да ти сипя ли да обядваш?

Мълчание.

-          Какво означава ,,Имам точка,,?- попита я той, без да я поглежда.

Последва неловка тишина. Въздухът бе нажежен да се реже с нож.

-          И ,,Сърцето ми се сви?,,- продължи мъжът.

-          Подслушваш ли ме? - попита тя, вече ядосана, но и разтреперана.

-          Не, не съм подслушвал, просто влязох в гаража да си взема зарядното за телефона.

       -Няма да се оправдавам - тръсна се тя- защото нищо не съм направила!

Помръкналия мъж, облечен все така с работни дрехи излезе за кратко и скоро се върна с 200 гр.шишенце ракия и кутия цигари. Настани се на масата под чадъра и разтвори компютъра, за да разглежда снимките от пътешествията им на Балканите с огромния туристически мотор.

Тя междувременно глътна на екс останалата в чашата домашна ракия, докато правеше неуспешни опити да го заговори и да го накара да хапне.

Той сякаш се намираше в друго измерение и не я виждаше.

Жената познаваше отлично това му състояние. Обичайно завършваше със страховити скандали и бой. А сутрин, заедно с махмурлука се явяваше и амнезия за извършеното. Предметите се връщаха по места, мебелите се поправяха, стъклата се метяха, раните зарастваха.

От тих, кротък и разумен човек през деня, по-нисък от тревата- при употреба на голямо количество концентрат ставаше избухлив, агресивен и болезнено ревнив.

Сякаш стаено чудовище дремеше в него и излизаше, когато напоеното с алкохол и никотин тяло отпускаше преградите пред съзнанието.

Уплашена и стресната от вида му, жената също си купи 200 гр. шишенце с мастика и се качи в спалнята, и продължи да пие, за да я отпусне.

По някое време следобеда слезе долу, вече видимо спокойна, като си мислеше, че бурята ще бъде потушена, ако не словесно, то поне в леглото, както много пъти преди това се беше случвало.

Стъклената маса под огромния зелен чадър бе празна. Детето отиде да го търси и видя, че е седнал да се налива в кръчмата отсреща.

,,Лошо- помисли си червенокосата- щом от обяд започна целенасочено да се напива, без да се храни- то до вечерта ще стане страшно!,,.

Много пъти при такива пиянски свади тя бягаше по селото, обута само с чехли и тропаше на хорските врати някой да и помогне, но по тъмно никой не отваряше. Беше се случвало да се крие по плевнята, да не я намери, бе спала два пъти в циганската махала, дори с детето, бе заспивала с яке и обувки на долния етаж, готова да бяга, ако я намери.

Преди две години, уплашена от демоните, които излизаха от него в такива моменти, тя реши да се кръсти в близкия манастир.

След кръщенето тормозът значително намаля, нещата се поуспокоиха и канализираха. Но започна да се качва на мотора пил или пиян и да пътува до другата къща, която бе на около 130 км, в която живееше първата му жена, заедно с порасналия им вече син и снаха.

Никой не можеше да го спре. Понякога приспиваше червенокосата, която го умоляваше да не тръгва и пак отиваше.

       Него ден наближи четири часа следобед, а Иван не се прибираше. Жената качи дъщерята и двете запрашиха към областния град, без да му се обадят. Настаниха се при бабата, която напоследък бе болна, набелязаха нещата, които имаха да вършат в града, и се настаниха по леглата рано да спят.

Мобилния на червенокосата иззвъня. Звънеше Славея- първата жена на Иван.

-Какво става? Иван е бесен! Ти го изкарваш от кожата му. Върни се и го успокой. Спри го да не се качва на мотора. Разбери, че белята става един път, разбери!

Червенокосата го набира.

-Слушай, Ваньо, утре се прибираме по обед. Имам малко работа в града, успокой се.

Той- Ей сега си ебавам пичката лелина…Тия кучета ги натоварвам на една касетка и ги разкарвам оттука! –и изключи мобилния.

Двете жени отново провеждат разговор и се надяват моториста да си легне да спи.

Едната казва ,,Ние две жени не можем да го опазим,,…А другата допълва ,,Сякаш дърпа дявола за опашката!….Да става каквото ще.,,

И заваля проливен дъжд.

Лятна буря.

…На другия ден телефона на червенокосата звъни. Обаждането е от сина на Иван.

-          Да знаеш къде са документите на баща ми/ Лична карта, шофьорска книжка?

-          Не, не знам, в него са си.

-          Трябва да ги намериш.

-          ?

-          -Снощи е починал на магистрала ,,Тракия,, в 2.40 сутринта. Трябват ми документите, за да го взема от моргата. Блъснал се е с висока скорост в товарен бус, мокър асфалт, починал е на място.

……………………………

……………………………

 

 

 

,,Тишината е оглушителна. Сякаш земното кълбо  се превъртя и всичко застана с главата надолу. Нищо не чувам. Коя съм, къде съм. Къде си? Плановете ни, хубавия ни живот, семейството ни…Животът ни заедно. Всичките години неотлъчно един до друг. Миризмата ти. Пъстрите ти очи, надвесени над мен, които се разтваряха в рая, когато се любехме. Туптенето на сърцето ти, когато заспивахме всяка нощ, в продължение на 5 години, голи и вкопчени един в друг.Смехът ти, смешките ти, говорния дефект, сръчните ти ръце на майстор, изпод които всичко оживяваше.,,

 

      Мястото в гаража на 900 кубиковия мотор сега е празно. Инструментите , наредени по конец стоят и чакат работливите му ръце.

Напразно немската овчарка се ослушва да чуе задаващия се черен звяр на две гуми с двата ауспуха.

   ,, На връщане от последното ни пътешествие в Сърбия и Македония, което бе най-хубаво се отбихме за кратко на Рилския манастир. Казах му да влезе и да запали свещ за себе си и за сина си. Да се помоли на светеца, нали са съименници. За пръв път го видях да влиза и да се моли. Точно 7 дни след това сърцето му спря да бие, разкъсано от високата скорост и сблъсъкът в товарния автомобил. Сякаш някой ми го открадна. А може би светецът Иван Рислки го прибра при себе си.,,

 

 

 

……

 

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. djani - Eх, Деси, Десислава...
07.09.2016 21:20
Ревността мъти разсъдъка и е погубила безброй хора. Както бях озаглавил стар постинг "За тях спасение няма". Има категория хора, които живеят на ръба на бездната и непрекъснато балансират, привлечени и надвесени над нея. А тя привлича и често засмуква в смъртоносната си дълбина тези, които не са се отдръпнали овреме. Бог да успокои тревожната му и буйна душа!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: desilosha
Категория: Туризъм
Прочетен: 30930
Постинги: 31
Коментари: 23
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031