Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2015 19:41 - „Сапунени“ екскурзии
Автор: desilosha Категория: Туризъм   
Прочетен: 660 Коментари: 0 Гласове:
2



 
Ех, не се живее лесно в нашата Родина, напоследък сполучливо преименувана с названието „територия“.
Притиска ни нещо в гърдите и ни души.
Оцеляване в Територията… Дали защото парите вечно недостигат, или защото хората около нас са някак зомбирани?

Констатираш, че въпреки постоянния работен цикъл, постоянно си без пари (този цикъл е по-редовен от месечния ми цикъл). Често живееш и на вересия. Живот назаем.

В-ключ телевизора – чувствам се идиотски от „сериозни“ и „забавни“ напъни за допълнително дебилизиране на населението.

Из-ключ…

***

Сещам се за един сигурен изход от този омагьосан кръг – пътешествие!

Тръгваме с мотора една събота сутрин около осем часа.

Изпращат ни десетки чифтове очи на популярни лица от плакатите, залепени по олющените фасади на нашето бедно и запустяло село. Между оръфаните каруци, паркирали на автобусната спирка (в XXI век най-разпространеното превозно средство на някои места в европейска България е живата тяга), надничат познати муцуни на крадливи политици…

Пак са жадни за власт, очите им присвяткват лакомо. Наближават изборите за европейски парламент и всякакъв политически слугинаж, всевъзможни скелети от гардероба на демократи, комунисти, монархисти, лица на 25-годишния преход са изпълзели от леговищата си с лъскави обещания за по-добър живот за нас, обикновените хора. Оптимистичните предложения са изобилни за тия с каруците, с версиите в тефтера на хранителния магазин, със скъсаните обувки на бос крак, псуващи целия живот.

Напускаме това сюрреалистично шоу, този безкраен предизборен карнавал, този реален Сървайвър – и по родните улици, надупчени като френско сирене, се отправяме към един по-друг свят.На юг, само на 150 км от нас, е Одрин…

Чисти улици, наредени по конец тротоари, озеленени с милиони теменужени отсечки и свежи лалета, гарнирани с изкуствени водоскоци, с тематични бронзови статуи в центъра на града -Седнала русалка, Танцуващи хора в кръг, хванати за ръце, Рибар и мрежа…

Красота! Да поседнеш на някоя градска пейка на стъргалото и да зяпаш необезпокояван живота пред теб.

Кипежа от безцелни минувачи, отрупани сергии, пазарски торби… Е, няма такова у нас.

И физиономиите им различни, и някак по-спокойни, по-преяли, по-доволни като котараци на припек.

Можеш да паркираш почти навсякъде безплатно, без да те нападнат „жилеткаджиите“ –  общински служители, които уж въвеждат ред по улиците в българските градове, срещу някоя пара в замяна.

***Ухапани“ веднъж при предишно пътуване до Одрин, в ресторант без написани цени в менюто, разположен до Селимие джамия (сметката се поставя от сервитьора с поглед, зареян в облаците), този път решаваме да седнем в капанче за бързо хранене, където местните турци отсядат с цялото си домочадие. (Обикновено, където има калабалък от хора и опашка, е най-вкусно и прилично като цена.)

Гледката е повече от идилична.

Закръглени мустакати шкембелии на средна възраст и още по-закръглените им съпруги, чийто глави са обримчени с шарени шамии, и водят сюрии деца. По три-четири деца на семейство отброих. Брех, голямо семселе!

Наблюдавах туркините. Едните забулени, а други – не. Но почти всички са с ниски обувки с лека платформа и обичайните шлифери, не показващи грам голо месо, въпреки жегите.

Чуеш ли чаткане на токчета, да знаеш – не е местна, а е я българка, я гъркиня, я рускиня. Ако токчетата са в комплект с прилични крака в къса пола, правоверните поглеждат сърдито или издайнически отделят слюнка.

***

Сядаме, значи, да опитаме прочутия одрински „джигер тава“ (tava ciger) – местния специалитет. Това е пържен телешки дроб, наситнен на филийки, който се предлага с гарнитура от стар лук, нарязан на полумесеци, люта суха, кармазъ чушка и цяла кошница пухкав хляб.

Каква е изненадата ни, когато след обяда цената, обявена на листата меню, се оказва същата, каквато и написаната – 12 лири (в останалите случаи, когато поръчвахме не беше така !).
Въздъхваме облекчено и плащаме. Ашколсун!
Вътре в комплекса на джамията си пазаруваме дънки и тениски, и шантави сувенири против уроки, синьо око, метален чехъл ала Аладин, с държач за ключове.

Българската реч е навсякъде. Тълпи от жадни за „далавера шопинг“ сънародници от разни градове и села, напиращи с автобуси и с коли, с хасковска, пловдивска и дори софийска регистрация, неизменно щурмуват пазара…

Всеки българин енергично премята пълни торби.
На централната одринска улица ни подмамват предизвикателни татли (сладкиши) – истински хранителни изкушения – сочни баклави, тулумбички, саралийки с половин орех едната… Цена 14 лири за килограм. Облизваме се като заклети чревоугодници и влизаме в сладкарницата.
Мустакат, закръглен домакин, ни посреща и любезно ни дава да опитаме от стоката му, усмихвайки се… Някак традиционно от години образът на Турция за мен е свързан с баклава, турско кафе, локум и всевъзможни сладкарски изделия (и други работи, ама ще си замълча).

– Давай, давай по кило… Айде, айде! – казваме му ние и с детска радост зачакваме.

Собственикът бързо избутва момичето помощник и нарежда татлите в красиви кутии, завързва ги и с лукава усмивка ги подава на тезгяха.

Сметката… 45 лири!

Мъжът ми се възмущава:

–  Как…? Как така от 28 лири за 2 килограма стана на 45 лири?

Мургавият турчинът пише на елка цената и зафърфорва нещо на турски, като сочи дисплея… Под мустак казва нещо на помощничката си. Дали не й казва:  „Трай си и гледай как ще ги метна тия българи…“?

С крива усмивка и от неудобство заплащаме солените вече сладкиши, и излизаме като попарени.
Изглежда касовият бон НЕ Е традиция в Одрин.

Пишат на тия елки и туй-то.***

По-късно през ранния следобед….

На табелата за дюнер има цена 2 лири.
Поръчваме два, вече огладнели от скитосване, и мъжът ми им подава банкнота. Дюнерджията си хваща 6 лири…

– Ама защо, ама какво? – няма смисъл от такива въпроси. Изсипват ти някоя неразбираема ориенталска дума – и върви, та се разправяй с тях…

Е, мислим си, с баклавата ни измамиха, но поне други стоки напазарувахме на сметка. Чифт дънки и тениска струват, колкото кутията с баклава. Relief, братче.

***На излизане от Одрин решаваме да си купим сапуни, та нали цяла България едва ли не от Одрин пазарува! Това са така наречените „сапунени“ екскурзии.

Влизаме в едни бараки на околовръстното шосе и продавачът – любезен млад турчин ни продава шампоани на цена от 3 лири парчето (изключително евтино) и голям течен перилен препарат за черно пране, на цена от 11 лири бутилката.

Сетне, загледан в лъскавия ни жълт 850 кубиков мотор „Ямаха“, с който сме дошли, неочаквано за нас се разговарва, доколкото можем да се разберем на развален турско-български.

Обясняваме му за баклавата и как са ни измамили, а той казва, че това е нещо нормално – цената се „пишела“ според вида на клиента… Смятат колко могат да ти вземат. А въпросните сладкиши стрували 6- 7 лири, но не на идеалния център, а в покрайнините на града.

Съучастнически се съгласява с нашето огорчение, че това са бандити. И заклаща трогателно глава…

„Ех – викам си – имало и честни турци, не са всичките лукави тарикати!“.

***

Запалваме туристическия мотор, натоварени с дрънкулки и сладкиши, и славно потегляме към Южна България, където живеем.

По пътя нейде наобратно ме сразява следният надпис, изписан с червен спрей на една циментова колона на мост:

„Одрин е наш!“…

***

Каква е изненадата ми, когато още сутринта на другия ден, отваряйки течния прах за пране, установявам, че той е значително разреден.

„А, бре, комшу – казвам си – в какъв Eвропейски съюз искате да влизате с това ориенталско мислене и тарикатджилък?!“. И мислено тегля една… по техен адрес. Ама то, и ние като влязохме в този съюз, такъв европейски стандарт добихме, че си носим торби от съседите.

 

Деси Цветанова

image




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desilosha
Категория: Туризъм
Прочетен: 111538
Постинги: 43
Коментари: 24
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031