Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2015 11:52 - Welcome to Bulgaria!
Автор: desilosha Категория: Туризъм   
Прочетен: 3289 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 12.09.2015 13:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вместо към Калотина, на връщане от Сърбия решаваме да посетим Северозападна България, и да гостуваме на роднини във Видин... По пътя спираме в сръбския град Крагуевац, градът на розовите таксита, където биваме приятно изненадани като чуваме да ехти в неделния ден духова музика под блоковете. Първо помислихме, че някакви деца се упражняват, но не би. Оказа се, че хората се ...женят на духова музика. Ееех, че хубаво! Минахме и през Ягодина, imageкъдето имаше събор.
Естествено не минахме без ядене и пиене, та дори накупихме и сувенири на децата, макар и поопушени от миризмата на плескавици и печени агнета.
Докато отпивахме последното  ладно пиво ,,Зайчарско,, и един ,,Мерак,, за проба се разговорихме с едно момче на 27 години, фермерче,  облечено в скъсан потник и работни панталони, което също беше спряло да отдъхне в адската жена на по бира, седнал на пейката пред бакалията ,,Моя магазин,,.  Оказа се, че е преселник от Тетово, и е половин македонец, половин сърбин.  ,,Е, - рекох му- ти си от нашите, щом си македонец!,, но той не реагира положително   на думите ми.
Разказа ни, че заради войната са избягали от родния му град през 1999 г. цялото семейство, защото Тетово се е напълнило с албанци. Семейството му продали всичко и се заселили в сръбско, в  Ягодина.  
Построили си къща, купили си трактор, ниви с кукуруз, добитък и се справят.  Сподели, че скоро ще има война в Македония и там трудно се живее заради албанците. Когато говореше за албанците, лицето му се навъси и наля с кръв. Процеди и задължителната псувня по техен адрес. Македонците бягат от Македония, но не идват при нас в България, мислех си аз, а мигрират към Сърбия,  може би нашите държавници не им предоставят  условия да уседнат при нас? Инак твърдим, че сме в демографска катастрофа... ... Вече към 22.30 се паркираме пред някакво лъскаво заведение във Видин.
Пристига една 18 годишна сервитьорка с джапанки от магазин ,,Липненски,, и безобразно къса пола и се клати пред нас.
Няма ,,Добър вечер!,, или ,,Добре дошли!,, няма меню , няма ,,Заповядайте!,,.
На мъжа ми много му се пиеше кафе, защото в сръбско кафето е само на джезве, рядко се намират заведения с експресо, и понеже бе уморен от пътуването желаеше да се ободри, но уви.
Красавицата рече, че нямали кафе, защото било късно и изключили машината.
Както и да е, той си поръча някаква неопределена бира, която естествено не беше и достатъчно студена и затова побързахме да се махнем от заведението, бум  направо се отзовахме в апартамента на сестрата на мъжа ми.
Ядене, пиене, музика и раздумки-  всичко както трябва по реда си, та чак до 5 часа сутринта.
...
В късния следобед решихме да посетим кулите на Баба Вида,image след което дръпнахме и един курс до Калафат.
За мотористи няма такса за преминаване, а за коли таксата е 5 евро. Минахме по новопостроения Дунав мост и сменихме 15 лв. колкото да изпием по кафе в Румъния.image Улиците чисти, наредени цветя и безобразно много бездомни кучета.
Сигурно за 2 часа преброих около 40-50 такива помиари.
Навсякъде се влачат, чешат, клецат, хълцат и прочие. Гнусна гледкаimage  Имаше и други чудеса на евросъюза.image Бедната старица бе много слаба и държеше ръка за просия. Нито молеше, нито нареждаше. Млади румънци работници, които излизаха от хипермаркета и пускаха някоя банкнота в ръката, за да я подпомогнат.image Точно срещу нея имаше и друг просяк, мъж на възраст около 60 г. Окъсан и дрипав, но не беше циганин определено.
..
Седнахме в малко кафене и си поръчахме кафе. Смуглата продавачка ни донесе истинска Лаваца в оригинални чаши с надпис. Кафето беше по 3 леи, което ще рече по 1.50 лв.
...
Разходайки се из градчето си взехме бира и се натъкнахме на интересна църква с каручка пред нея. imageПрекрасно аранжирана и с китно дворче. image ...
Хубавото на Евросъюза е, че можеш да не произвеждаш нищо, а само да внасяш и да прекупуваш. 
Ето един търговец, който внася от Румъния и продава на българите  румънски пъпеши, дини, червени чушки във Видин.image / А до преди 25 години изхранвахме, освен собствения си народ със плодове и зеленчуци, така и  руснаците и пълнехме със стока техния необятен пазар!/ Ашколсун, брато! Голем си търговец! И като добавим и цялата вносна стока, която ни карат ежедневно от Полша в хипермаркетите на Кауфланд, Лидъл и Пени, картинката съвсем се избистря.  В същото време държавните ни чиновници правят чудеса от закони и наредби, за да глобят и малко останалите земеделски производители или обикновени кравари, които се опитват да продават млякото и млечните си продукти пред жилищните блокове с мотив, че стоката им била с ,,неизяснен произход и без хладилник,,.  Ааааааааа, иде ми да ревна! ... Палим мотора и продължаваме по пътя, стигаме до любимо заведение с невероятна  гледка към Дунава, наречено ,,Рациария,, . image И преди две години пихме пиво тука при същата намръщена продавачка, и тогава цветята бяха занемарени, и сега същата работа, толкова ли е трудно, бе мамка му да си оправите саксиите и да сте любезни с клиентите??? Все пак сте граничен район, туристите веднага правят разлика.image Преминаваме през монтанското село Медковец, където къщите по централната улица са отчайваща гледка. Разруха и призраци населяват селата, тук- там тишината се накъсваше от циганска реч и чалга.image
Преминаваме за половин час и през Монтана, учудващо добре населен и дори ми се стори развит град.
Видяхме доста работници и някакви предприятия в покрайните. 
Естествено на центъра бяха забучили табелка ,,синя зона,, до която паркирахме тежко натоварения мотор, и отидохме да се снимаме по площада им. Няправих няколко готини фотосаimage image,imageВърнахме се след има- няма 20 сет минутиimage и понечихме да тръгваме, когато до нас се приближи едно младо монтанче със синя жилетка и поиска да платим за паркиране.  Бяхме спряли верно на ,,Синя зона,, но между две места, очертани с боя, на място, на което не можеше да се паркира автомобил, толкова бе малко. Мъжът ми му се тросна и рече, че за мотора няма да плати и стотинка, но успяха да ни скапят настроението в Монтана, нищо че бяхме за кратко. Ей, това турист да си в Родината, все ще намерят нещо да те откажат да пътуваш тук! Я в дупка ще паднеш, я пътен знак липсва, я се притесниш за багажа, да не би някое цигане да не го налази.  А за палатка да опъвам по нашите географски ширини и дума да не става! Дако, че сме у дома! ...  Запрашихме към следващата точка- Берковица.image Тъй като още в ушите ни звучеше духова музика очаквахме на площада да има поне някакъв символ на тромпет или туба.  Вместо това Берковица ни посрещна сimage ....Ленин и Георги Димитров!!!? imageИ Димитър Благоев- Дядото? Тези хора в кой век живеят?image, и разбира се бездомни и бедни европейци не липсват.image
Хапнахме за час във Вършец, и ето ни отново на път.  Минавайки покрай Костинброд Ваньо ми посочи местната забележителност -къщата на Азис Всичко бе прекалено в нея.image После по кафе в Студентски град, Софияimage
И вечерта успешно се прибрахме у дома с дисагите, след навъртени 1500 км. 
10 дни  и пътуване на Балканите, нови познанства, впечатления и спомени. Човек е човек, когато е на път.

Текст и снимки
Деси Цветанова
fb Desisslava Tcvetanova
 



Гласувай:
7


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. djani - Припомни ми някои места,
12.09.2015 19:46
Където сме били преди доста години. Уви, като че ли тогава бяха по-спретнати и красиви. А може би когато човек остарее, миналото е с розов отенък. Чудесен пътепис Деси и както винаги социално оцветен.
цитирай
2. toninabog - Поздрави отново!
13.09.2015 09:04
Много приятно и точно разказваш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: desilosha
Категория: Туризъм
Прочетен: 111496
Постинги: 43
Коментари: 24
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031