Никога не съм предполага, че има и друг живот. Необикновен. Че можем да  го дишаме с пълни гърди,  качвайки се на две гуми.
Че калейдоскопа на Природата във всички сезони, можа да бъде на 180 градуса, в цвят и мирис. А прекъснатата осева линия става цяла, когато пътят се събира в точка.
Че историята за Пепеляшка, превръщаща се в красива Принцеса, а момакът  в неустоим Принц, с буен кон е вярна.
True or false?
True, true, true!
...
Ръмженето на карбоновите ауспуси събужда подтиснати желания за необикновени пътешествия и летеж!

Смачканата от ежедневието домакиня, с размъкнатите дрехи за ,,из къщи,,,с невчесана коса, сновяща между кухнята и банята с кофа в ръка, или с тигана с пържени кюфтета се преобразява за минути.
Душ, моторджийдко яке, впити дънки, артистично шалче, ръкавици, а косата- вързана на конска опашка, ниско долу, ей тъй на чомпе.
Лицето е измито, наложен е хидратиращ крем,срещу бруленето на вятъра. На устните се кипри ярко и сочно червило.
Той- захвърля омразните работни дрехи и скъсаните кецове, сякаш гущер сменя кожата си.
Душ, бръснене, афтършейф и скача в текстилния костюм.
Ботуши, боне, почистена каска.
Лицата грейват и се чува смях.
Предчувствие за щастие.
Ключът светва на таблото, пали.
Ауспуси те се разръмжават като заспали зверове, събудени от тежък сън.
Тънкият портфейл във вътрешния джоб е полупразен.
Намират се банкноти за бензин+ някакъв обяд.
Свободата по всяко време на денонощието да пиеш бира, където пожелаеш е фантастична.
Сядам зад Принца, гърба ми удобно се подпира на куфара, обвивам е ръце през кръста му, вдига степенката и газ.
Отново сме млади. Диви и щастливи.