Прочетен: 641 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2015 13:05
Бях си скътала 12 лева, за да си направя 8- мо мартенски подарък, скришом от фамилията.
И ето днес отивам на редовния селския празник , тоест седмичен пазар, провеждащ се всяка сряда на мегданя в прахта.
Гледам една прегъната одве баба мъкне два пъти по- висока от нея овошка за засяване.
Желанието ми тръгва пъргаво като пролетен дъжд и изпреварва педалите на ръждясалия велосипед, който карам- ,,Дано имат дюлево дръвче! Обожавам да пия компот от ароматния, но стипцав жълт плод. Узрял като слъце и топлещ ни с вкуса си през студените зимни месеци. Частица слъчеви лъчи, затворени в стъкло, под някоя женска и добра ръка..,,
Доближавам се до импровизираните сергии и о, да! На прашен социалистически автомобил стоят подпряни мустакати овошки...
-Имате ли дюля?- любопитствам.
- ДюлА?!!- се обръща младия продавач, дългокос и с дебело яке, под което си личи хилавата му снага. Хипарски някак си изглеждаше...напомни ми за 90 те години на бунтовна ми младост.
-Дюла, дюля...все тая- засмивам се- ама кажете, имате ли, че много я обичам.
- Имаме, имаме- заклати глава дългокосият- 4 лева дръвчето.
Кимнах одобрително и пресметнах веднага- цели 3 дръвчета ще си купя. За секунди се унесох във видения- Дръвчета отрупани с плод, а аз бера и затварям буркани.
Грабнах победоносно дюлята, сякаш държа вълшебната пръчка на Хари Потър. Подадох навитите на руло хартийки и поисках да избера и вида на другите овошки. Едната реших да е ябълка, сорт ,,златна превъзходна,, , която ми напомня за държавните магазини на плод-зеленчука, другата майска вишна.
Момъкът подаде и още едно дръвче, подарък от него, с думите ,,Опитайте да засадите тази кайсия. Много е вкусна.,,
,,Ооо,- отвърнах аз, те са капризни като малки деца.,,
,,Вземете и пробвайте- настоя той с любезен тон.,,.
- Благодаря- рекох- за подаръка. Ще я засадя.
В туй време дойде другия, по-възрастен продавач, който видя, че се суетим около дръвчетата и без да е чул разговора ни, направо каза
- На хубави жени обичам да правя подаръци! Ето, вземи тая круша, и да ти се хване, моме!
Засиях като пролетно цвете.
-Но синът ви току- що ми подари дръвче.
- Вземи, вземи- настоя той.
В един и същи ден двама абсолютно непознати хора ми направиха подаръци, придружени с комплимент, който ме направи неизразимо щастлива.
Летях към вкъщи, натискайки педалите на стария велосипед от 60 та година, наследен от баща ми, прегърнала дръвчетата, чийто плодове щях да бера след 5, 6 години.
Един малък жест, 12 лева, 5 дръвчета, комплимент и ...щастие.Текст и снимка Деси Цветанова
fb profile Desisslava Tcvetanova
Играта свърши
Боли ме заради всички участници в българ...
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata