Очите  и с цвят на метличина, по детски чисти.
Висока, стройна, със сини дънки, които приятно очертават ханша и и стегнатото дупе, на което могат да завидят много други нейни 30 сет годишни набори.
Соня притежаваше онова излъчване, което те кара да забравиш всичко наоколо и те центрира като атомно ядро.
Има такива хора.
Те не те натоварват с прозаичността на ежедневието.
Не ти дават да подържиш кошницата, пълна с проблемите им.
Можеш да разговаряш с тях с часове, без да усещаш как стрелките на часовника изяждат времето ти.
Особено красиво се преливаха нюансите на косата и.
Това бе облак. Тицианово- медно-русо-червено бухнато кълбесто облаче.
Приятно контрастираше с кожата на лицето и.
Светла, бистра, с оня здрав вид, който могат да имат само хора, не употребяващи алкохол и тютюн.
Тук- там, напръскана с лунички, сякаш някой художник си бе играл с и бе разсипал брокат под очите и със ситна четка...
Соня ме заведе в някакво заведение, което май се посещаваше от местни интелектуалци, с празни погледи и отсъстващо излъчване.
Задължително бе за мъжете да са с бради, сякаш това ще направи по-одухотворени празните им лица, и още по празните им очи.
А дамите, посетили този бар в късния съботен следобед, бяха забележителни, единствено с странното си арт облекло, което по- скоро навяваше асоциация, с дрехи, закупени от магазини 2-ра и 3- та употреба.
Заведението, находящо се в Капана на Пловдив, впечатляваше с размера си, на неголям едностаен апартамент, обзаведен със стари социалистически дървени столове, на които дори клошарите не обръщат внимание, шкурковани и лакирани.
Разбира се всеки един стол бе различен от другия, но си приличаха по грозотата и намигването към един мракобесен режим.
А пода бе от бял, умишлено надраскан ламинат.Малко му призляваше от толкова много артистизъм и интелектуален напън.
Аранжиране още по- странно, и почти със вкус и хенд мейд аксесоари.
По стените висяха черно-бели фотографии в рамки, с овце, каракачанско куче, мъж с брада, дори и потрет на вълк, фронтално.
Необяснимо за мен, вратата на тоалетната бе подматрачна дървена рамка, боядисана в жълто.
Барманката- апатична брюнетка, със сексапил колкото стар кит, бе нахлузила черна, плетена шапка, и почти се усмихна.
Направихме поръчката и тя достолепно завъртя нещото, което би трябвало да бъде задник, но отсъстваше- в провлачен бозав панталон, чийто дъно бе до средата на бедрото.
Почувствах се неимоверно красива, изправени двете на бара, с огнените си коси, и впити панталони, тип ,,цигара,,.
Соня, разбита се поръча невероятната комбинация от кафе и бира, която бе почти толкова убийствена, колкото кожените и обици. Които не просто висяха и се люлееха като нормални хенд мейд обици, ами баха свързани помежду си с дълга кожена верижка, която се премяташе ту отзад като връв за очила, ТУ отпред като гердан.