Четвърта част

В крайния уикенд на юни , когато Боян е при мен получавам съобщение, че бабичката е починала.

Умре ли бабичката, умира и къщата.

Тръгваме към София в неделя и преспиваме,без да върна детето както е определено от съда.

Ще пътуваме към Северозапада и ще посетим родната къща на баща ми в понеделник и ще ходим на погребение.

Боян не знае, само е притеснен, че не го връщам навреме в неделята.

Спиме у роднини.

Понеделник.

 Сутринта се обаждам на социалната да кажа къде сме, че детето е с мен и защо не съм го върнала в неделя, та да предаде на бащата.

След два часа ме прозвъни непознат мобилен номер, представи се за началник на криминална полиция 5 РУ, на име Мицев, и ми заповяда да върна детето в 15.00 ч. в Пловдив.

Възразих, че няма да успея поради семейни причини, път и нещастие в семейството.

Казах, че като приключим ще го върна. Ден, два.

Той ме нарече невменяема, иска ми адреса, който дадох, и ми заповяда да говори с малолетния ми син.

Възразих отново, защото детето спеше, но той беше много настоятелен.

Събудих сина ми и гласът от слушалката го попита за трите имена, след което изцепи, , Аз съм от криминална полиция Пловдив, ти по принуда ли си там?"

А Боян каза, ,Да.,,

Кара го да пуска джи пи ес, та полицаите да дойдат и да го спасят от майка му….

Тук вече всичко взе да ми идва нанагорно.

,, В затвора ли искаш да ме вкараш, бе мамо?"

Той каза, ,Да,,.

….

Излязохме на въздух да се разходим и да хапнем кюфтета.

Започнахме да говорим, за да разбера какъв е проблема.

Защо детето ми ме мрази.

Той си каза какво мисли.

Счупи се. Беше му трудно.

Казах му, че всичко се постига с разговори. Дори войни се предотвратяват.

Къде отиде гущерчето ми...да желае да вляза в затвор заради него.

Колкото и да мразиш майка си не можеш да и пожелаваш това!

Това е смъртен грях.

Следобеда отново този номер ми звъня настойчиво.

Прозвъних адвокатката да говори с него.

Тя ми върна обаждане, че криминалните от 5 РУ Пловдив ме търсят, защото съм ,, насилвала, , детето.

Бащата имал снимки със синини по ръцете на Боян и бил се обаждал в социалните по този повод.

….

Тука чашата вече много, ама много преля!

Питам Боян, а той не знае нищо.

Преспиваме отново в София, но на друг адрес.

Вторник

Обаждам се на социалната и питам за подаден сигнал от страна на бащата.

Тя казва, ,Няма такова нещо!"

Успокоявам се.

Оставаме още една нощ в София.

Баба я погребват в събота, заради жегите, разбирам от леля междувременни.

Не са ни изчакали.

Боян разговаря вече с мен. Съвсем спокойно.

Но това е защото сме заедно повече от ден, няма тел и инструкции от баща му.

Показвам му международните паспорти и решението на съда, с които може съвсем спокойно да дойде в Англия.

Той е впечатлен.

Казва, че иска и може да дойде, но да си завърши класирането през първата седмица на юни, след което го правим.

Обеща сам да дойде.

Връщам го в 5 РУ в сряда вечер.