По пътя Боян ме гушкаше, като наближихме районното и среща с баща му целия се вкочани.

Пусна ме и се дистанцира от мен.

Повече не го видях.

Посрещна ме Лазаров от Криминална, който ми звъня няколко пъти, също и на заварения ми син Мишо.

Дори му изпрати заплашителен смс с текст ,, Обаждам се от криминална полиция Пловдив. Съветвам те като ти звъня да си вдигнеш телефона за да поговорим.,,

...

Беше по черни  бермудки, черна тениска, татуировка на прасеца и черни джапанки.

Посрещна ме с думите ,,Госпожо, ний работим с трупове!!!

Проследихме ви,  проследихме колата, а детето го обявихме за национално издирване във вторник.

,,А, защо- попитах- нали ви казах, че е с мен. Защо го пускате за издирване?,,

,,Ама вие защо не си вдигате телефона- ме попита другия криминалист.

• Това престъпление ли е?- попитах, нали ви казах, че като приключа ще върна детето.?

• Пишете обяснения- каза  свирепо Лазаров- и ако се опитате да го изведете в чужбина против волята му, ще ви пусна и двамата за издирване! И тогава ще сте тук с белезници!

…….

Писах, че сме се разхождали и сме яли сладолед.

Подписах и призовката и на другия ден пак писах същите обяснения.

Казах им, че не знам в какво се опитват да ме обвинят, но съм майка на две деца, да го имат на предвид.

Бащата,  който криминализира случая,  не отглежда дъщеря ни. Тя е изцяло на моя отговорност и издръжка, поради това, че той не си даде името.

Повече не видях детето си.

Писах жалби, пусках сигнали в полицията- нищо!

Справедливост ли?

Ей, затова емигрирахме от тая шибана държава!

За едни важат законите, зз други- кучета ги яли!