Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07 11:32 - Япония-да
Автор: desilosha Категория: Туризъм   
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.07 11:32


 

                                                                   Криеница

Двегодишната Елена, решава да си играе на криеница в токийското метро.

След среща с приятелки, българки в токиския им апартамент, малката Елена е очарована и превъзбудена, и решава да играе на криеница в двайсетмилионно Токио.

Пъргавото Ленче хуква от МОЛА „Итойокадо“ и понеже е мъничка успешно се вмъква под загражденията направо във входа на граничещото метро.

Настанява се във влака и прошепва:

-         Мамо скрих се (Ока сан сагаще)-усмихва се щастлива. Тя е победител в играта на криеница.

Поради дребния си  ръст Елена лесно преминава под метро бариерите. Така започва едно возене  от метрото, на метро а по нататък и  на влакови пътнически композиции , които излизат извън Мегаполиса и играта на криеница продължава  от 16 часа следобед,  до 23 часа вечерта, докато нейните родители изпадат във ужас. Те безпирно обикалят гъстонаселения квартал в който се е загубила с велосипеди и я търсят. Пада нощ обрудват се с фенерчета- търсенето продължава, но безрезултатно. Отчаяни се обаждат в полицията и я обявяват за национално издирване.

Детето беглец продължава криеницата и недоумява защо играта не свършва.

-         Мамо сагаште... ( Търси ме...)

Наблюдателна японка возеща се в бизост до двугодишната Елена я заговаря и разбира, че детето се е загубило. Води го в първата полицейска будка на перона. Елена не знае адреса си и все повече се учудва защо мама не умее да играе на криеница. Все пака по описание на дрехите , вида и ръста на детето се свързват са родителите на обявеното за издирване дете и така щастливите родители отват да го вземат, което се намира на един час път извън Токио.

От този ден нататък на всички дрехи, чанти на Елена са поставени името и фамилията й , така както на всички японски деца.

Майката купува нагръдна каишка с която да държи пъргавото като живак дете.

                            

                        Японеца пристига в България

 

След дълго умуване и притеснения, примесени с безпокойство,  Бумпей решава да посети страната на кселото мляко.

Отиваме да го вземем от летище София. Освен мен там го чака и брат на наш семеен приятел на име Емо. Отиваме да хапнем в Софийски ресторант, който се слави с чудесна градина и барбекю. Всеки си поръчва нещо, Емо- цаца , картофи и бирал Аз набутвам бумпей да опита българска национална кухня- кюфтета и кебапчета, шопска салата. Той е впечатлен, но започва да „скубе“    , от чинията с цаца на Емо. Емо тактично си мълчи, а аз азпочвам да нервнича.

В Япония, когато са седнали на масата, всеки си взима от всичко на всички, в един общ дух на колективност. Никой не държи порцията точно пред себе си, като своя и ниприкосновенна. Сметката пък се плаща също общо, без много много да се влиза в детайл, освен това в ресторантите тип „ Изакайя“- най разпространеното заведение за пиене и хранене,  чиниите преливат от храна и цените на са високи.

Скарах се не Бумпей, че напада рибата на Емо и защо не ми е казал да поръчам порция и за него , като му обясних че при нас така е прието. Японеца се изчервви- първи културен шок.

Въпреки дванадесетчасовия полет, японеца не успя да спи в колата по пътя за Пловдив. Отворил широко очи ,  любопитно поглъщаше българската реалност.

Сетне беше му странно да спи на креват, „ Защо има толкова много мебели“- ме питаше постоянно, пипаше с интерес масивните шпакловани стени. Та нали в Япония къщите са направени от леки дървени конструкции заради честите земетресения , с цел ако падне къщата, хората да не станат жертва на строителството. Японеца ме посъвтва , че не  би трябвало да пия вода от чешмата. Смеейки се му казах – „Не бой се, ние пием без проблем. Тук не са Филипините и водата се хлорира.“ Той ми отговори: „Всички японци, които пият вода от водопровода в чужбина , получава стомашно- чревни разтройства“ За жалост по късно разбрахме, оказа се прав. Неразположението му излекувахме с черен въглен от аптеката. В същото време на мен ми нямаше нищо,  при условие че ядяхме една и съща храна, консумирахме едни и същи течности. С други думи- малко са изнежени японците в тази насока.

 

                                          .................

 

                        

 

                                   Българска национална кухня

 

 Ние българите се гордеем с традиционната си кухня. Това кюфтета , кебабчета да има , шишче , пържолка... салатка , ракийка- ние сме щастливи . Всичко е просто и ясно. Попита ме веднъж един готвач, японец-  „- Вие с какво си овкусявате храната, какво е характерно , какви вкусуве са характерни по вашите земи.“ Отговарям му- Сол и черен пипер , червен пипер ,чесън лук и билки, а той се позасмя „...Само това ли? “. „ Е правим и доматена основа с лук ,ползваме и много магданоз.“ Той ме погледна деликатно- иронично,  саркастично дори, за тях богатството на храната е  в нюансите , детайлите, в тях се крие красотата на блюдата. Приготвянето на ястия и консумирането им при тях са цяло изкуство, всичко в чинията трябва да е красиво като картина. Морковчето може да е нарязано като звезда, бялата ряпа да е настъргана и оформена като пирамида, киселите краставички наредени като войничета,  а ориза в купичката може да е оформен като планината Фуджи през зимния период. Нещата трябва да са приготвени и оформени с вкус , защото човек се храни преди всичко с очите.

Сол, пипер, кимион, лук , чесън , подправки, меродийки са абсолютно недостатъчни за изтънчения японски вкус .

 ...................................................................................................................

                                                 Айджо

                                               Хитринки

 

 Веднъж са един японец на име Сузуки сан, си бъбрим. Тогава още не бях семейна,  той ме наблюдаваше с любопотство и ме научи на някои японски семейни хитринки. Научи ме, че когато жената приготвя блюда за своя мъж, винаги да добавя щипка „айджо“ Любов.

Приготвеното с любов ннасища повече сетивата. Ръчно приготвеното специално за теб и отношението, насочено специално за теб. Това са важните неща. А не толкова какво сервираш. Дали са хайвер и миди или просто орис със супа. Когато по късно се омъжих и заживях с Бумпей, започнах сутрин да му приготвям „онигири“, това е оризова закускаобвита във сушени водораслиа в ърцето й пълнежа е от ферментирала солена слива илитермичноообработена риба тона с майонеза. Сутрин му правих такава закуска за работа. И когато всичките му колеги сядаха да обядвата в почивката, всеки един от тях изваждаше своята храна, а той изваждаше приготвеното от мен „айджо“... Един ден се връща и ми казва леко смутен:

-Всички в службата разбраха че съпругата ми е чужденка

-Е! Кака разбраха,...ти ли им каза ?

-Не, много голямо „сърце“ ми правиш. – като имаше предвид „онигирито“ -и те веднага се усъмниха че е правено от японка

- Е ама аз нарочно по голямо го правя, зада се нахранишш по добре, нали съм българка.

 ........................................................................................................

                                         

                                          Гома сури

 

Гома сури означава подмазвачество, буквален превод , да стриеш сусама в мраморно хованче, за ориза на по висшестоящия. Същото се ползва и в преносен смисъл, като често японците го изразяват със жест, като търкат юмрук във длан. Когато искаш нещо от някого            почти винаги е необходима да се тръгне по заобиколен път и иначин и чрез подмазвачество. Може да засвидетелстваш уважението си към повисшестоящия от теб в йерархията например: жена към мъжа си или към по възрастните от теб, в службата към шефа. За целта по време на фирмените партита, по нискостоящия налива на шефа напитките, пали му цигарата, отстъпва най- хубавото място, канят висшестоящите да пеят първи на караокето, да танцуват първи. По този начин се стриви сусама и се завидетелства йерархичната структура и уважение.

....................................................................................................

                                    Джапанки

 

Произход на думата от Japan. Прототипа е традиционните японски обувки наречени „Гета“- дървени налъми с каишки отгоре , които се носят зиме и лете понякога със специфични бели чорапи петопръстници.

Японците недолюбват европейския стил на обуване със затворена обувка и при първа възможност се вмъкват в любимите си джапанки.

Често явление костюмиран мъж, с вратовръзка и бели чорапи , през зимата  да е обут с джапанки въреки снега.

В болниците, в  зъболекарския кабинет и в голяма част от ресторантите, които са в традиционнен японски стил , събуването е задължително, а чорапите трябва да са изрядно чисти. Може да ви предложат чехли, в самите антрета има специални шкафове,  в които можете да си заключите мръсните , напрашени отвън обувки.

Ако желаете обувате предоставените ви пантофи или оставате по чорапи.

Уютното чувство че сте си у дома, отпуска сетивата ви.

В традиционните ресторанти сядате на големи възглавници направо на тата мито- дървения под, подпъхвате кракато под ниска масичка наречена „кутацу“ и така можете да консумирате спокойно и да си полегнете след храненето. Хитро, нали?

Релаксиращия клиент, който не го стиска чепика, ще похарчи повече пари.

 

.......................................................................................................

                                            Здравеопазване

 

В Япония има национална зравна застраховка, която е задължителна и обезпечава 70-80% от разходите. Вноските се натрупват в карта (кенкохокен-шоу) и се увеличавата като капитал. Когато се ползва от стойноста се изважда стойността на услугата (сякаш вадите разход от дебитна карта).

Със здравната застраховка, може да ви обслужат и в частна и в общинска болница. Дори в частната ще ви обслужат по –добре, а цената е еднаква. Доверието и уважението, с което се отнася пациента към лекаря е огромно и взаимно.

Веднъж ми беше много зле и се наложи да отида в малка лечебница. След като изслуша оплакванията ми, лекаря се обърна към сестрата с някакви указания. Тя стри неизвестни за мен субстанции на прахчета и съседното нам помешение, и ми ги подаде в хартиени пликчета, с подробни описания с начина им на прием. Почувствах се като във филма „Матрицата“ със синьо или червено хапче.

В Япония, няма аптеки като при нас, а магазини, които се наричат „Dragstore“, но там почти не се продават лекарства. Лекарствата се правя от медицинските сестри , а се изпсват от лекари при преглед.

Същото важи и за противозачатъчните. Изписват се след обстоен преглед при генеколок.

Линейките работят 24 часа в денонощие и по статистика още от 1997 година  , същите се отзовававт на мястото на повикване за 9 секунди, като номерът на „ Спешна помощ „  е „119“. Подредбата на числата е обратно на американкия номер който е „911“.

.................................................................................................................

                               Телевизия и радио

 

Държавната телевизия е „NHK“. Тя е предимно с образователен характер издържа се от данъци и от такса събана веднъж годишно от всяко домакинство. Останалите ТВ канали са частни, наситени с местни сапунени сериали, които заковават зрителите и най вече домакините пред екраните. Преобладават забавни предавания, които в късните часове са с лек еротичен привкус.

Гледах веднъж следния двубой излъчван от една частна телевизия. Пред двама младежи са наредени на поставка огромно количество купички бял ориз, една върху друга. Играта бе във зала с публика, която ги окуражава. Зададената  целе еда се изконсумират, колкото може повече купички, защотоизяждането и премахването на всяка една- открива част от тялото на красива японка, която стои зад купичките гола.

Водещия ги предизвиква и „оцветява“ двубоя с реплики от рода: „Още три купички...и лявата цица почти се показа!“, а публиката също жадна за зрелища им подвиква „Гамбатте..., Гамбарозоо..., Томаранайдее...“ (Кураж..., Дръж се ...Не спирай...)

..............................................................................................................

                                      Вестници

Не всички японци могат да четат вестник. За да се прочете един  весник , освен двете азбуки „ хирагана“ и „катагана“, е необходимо да се знаят поне трихиляди китайски яроглифа „Канджи“. Освен новини и събития, във вестниците се публикува и Хайко (поезия)

...

                                        Книги

 Япония има древни традиции в изработката на хартия, като качество и здравина  са ненадминати.

Текста в книгите започва от горе-надолу и върви отдясно- наляво. Книгата се отваря отзад напред.

Въпреки че телевизията и елекронните продукти са обсебили японския бит, японците все още са ентусиазирани читатели и книжарниците имат достатъчно на брой клиенти.

..............................................................................................................

                    Анимационни филми – Манга

 

Мангата е силно застъпена, като всяко поколение е езрастнало с определена вълна  анимационни сериали, чиито пасни са много популярни. Често ги пеят в караоке клубовете с носталгични чувства. Както ние на времето следяхме „ Розовата пантера Пинко“ и татнаникакхме неговата мелодия, така и те могат за запеят ембематичната песен от всяка манга.

Любими анимационни герои на млади и стари обаче, са Doraemon и Kitty chan. Произходждат от комикси които по късно биват анимирани.

Дораемон  небесносин герой , от чието джобче излизат, какви ли не вълшебни неща. Всички мечтаят да имат джобчето на  Дораемон.

Кити чан пък е най- популярната котка, чиято известност отдавна е излязла изван острова и покорила дори Америка и Англия. Създадена е през далечната 1975 г от фирмата „Санрьо“ и по късно се явява спор, с претенции от агличаните, че е техен продукт. По късно първенството се връща  отново на Япония. Идустрията на Кити чан е невероятна. Тениски с лика на рисуваната котка са предпочитани от японките, макар и някои да го намират за инфантилно. Продават се в всевъзможни артикули, като обици, гривнички , ключодържатели, дамски огледала , чанти , шапки , и всичко което може да се сетите. Тъй като, Драемон е  в синьо, е предпочитана от момченцата, а Кити чан е в розово или в червено и е предпочитан от момичетата.

Пикачу е съвременния популярен герой, който превзема и българския пазар. Покемон също( съкратено от „Покет монстер“ – „Джобно чудовище“)

....

В денонощнити магазините за хранителни стоки и неща от първа необхисимост, като „ Лоусон“, „7/11“, „AMPM“ , има щандове със списания и вестници, там често стоят изправени ученици с униформи, които са се заровили и разгръщат списание с порнограф-еротична манга.

Популярност набирата автомати които срещу някоя банкнота , срещу 500 йени- 5 долара,  се закупуват употребявани гащички от ученички- присъщия за тях фетиш!

.............................................................................................................

                                    

                                                      Цигари

Пушенето поне до 2003 г.бе разрешено навсякъде. Първите пушачи които видях бяха в  Макдоналдс и ми подействаха стресиращо. „Мака“ се посещава основно от бедни и малоимотни граждани и униформени ученици с велосипеди. Сандвич там бе около 40 йени ( 120 йени = на един долар). Пепелниците са навсякъде и да запалиш цигара е не е никакъв проблем.

Семейните ресторанти ( Family restorants- “Густо“ , „Сайздзерия“) има места които са отделени в зона за непушачи с красиви прегради , дървени решетки , цветя или остъклени витрини.

Всъщност ако климатизацията и вентилацията са добри , то в едно и също помещение не се усеща цигариния дим.

Японците пушат като комини и мъжете и жените. Най разпространената марка цигари е „Mild seven“, която е тяхно производство и я пушат с особено националистическо чувство. Инак може де закупите, цяла гама американски цигари , като започнете от „CasterФилип мориц , Паламент и тн.

Кутия цигари струва около 240 йени, с един час работно време , може да се купят примерно три кутии цигари.

Цигарите често се повадав от автоманти „Vending mashine“ , на улицата и входовете на магазините.

Употребата за лица под 21 години е забранена, но всеки пъхайки монети може да си купи цигари независимо от възрастта си.

 

Друг интиресен феномен е , че когото се върви по асфалтиран път отдалечен от населеното място, от двете страни например има декари  оризища с вода ,  изведнъж в нищото – автомат за напитки-кеф ти горещо кафе ,чай , безалкохолно или студена бира. Мистерия е от къде е захранена машината с електричество.

Уникалното е че машината е подгряваща и охлаждаща едновременно , с червено са обозначени горещите напитки , а със синьо -студените.

Най -новите модели от тези машини са снабдени със сензори , а заплащането може да се извършва със крредитни карти.

Освен за цигари в подобни Вендинг машини се продават най –разнообразни неща- топъл ориз, раци в хибернация, държани на 5 градуса който при изваждане на топло се активират и така може да се приготвят пресни. Срещу монета от сто йени има и бръмбари рогачи, с които се провеждат борби с други желаещи в които борби обикновенно се включват залози.

Освен това може да закупите  памперси, сутиени, презервативи, тестове за бременност, хапче- антибебе и др.

Японката Чихаро посети свои близки в Калифорния, свършват и цигарите и рашава да слезе на улицата за да си купи кутия от автомат. Какво е недоумението й когато разбира, че не само такъв автомат не е осигурен, ами и на всичко отгоре  трябва да шовира няколко километра до най- близкия денонощен супермаркет. За капак я предупреждават да не се впуска в такива нощни излизания защото е опасно поради увеличаване престъпността в нощните часове, нещо неприсъщо за японската действителност.

....................................................................................................

                                            Говорещи неща

 

В Япония има много самотници „ Сабишининген“. Когато някой сподели че е самотен , те разбират и проявяват съчувствие.

Може би, за да избегнат самотата, са създали говореща функция на всички видове електроники. Обичайно е женско, сладко- кукленско гласче, на което не може да се устои, да бъде заложено в софтуера на техниките и уредите. Спомняма как  през 1998 година, когато влязох в телефонна будка за да се обадя и вдигнах слушалката на зеления автомат, пъхайки магнитна карта и – о, чудо! – На електронен дисплей , се яви човче в пола, което под формата на анимация ми се поклони и оптимистично ме поздрави с едно ведро „Конничуа“

Ако ви е скучно и самотно или сте изпили някоя и друга биричка, можете да вдигате и слагаш слушалката докато се уморите да общувате с апарата.

След години, моята свекърва , започна да проявява признаци на Алцхаймер. Случваше се да тя да забравя газта която подгрява ваната, включена  и това можеше да доведе до сериозна авария. Предвид тези обстоятелства, мъжа ми Бумпей, поръча говорещо устройство с дисплей, което беше монтирано над ваната. При достигане на определената тампература, то изключваше газта. Свекърва ми , често си говореше с момическото гласче от дисплея и сама се забавляваше!




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desilosha
Категория: Туризъм
Прочетен: 78816
Постинги: 43
Коментари: 24
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930