Има бяла бродирана якичка.

Роклята е къса и ужасно вталена.

Опитвах се милиони пъти да вляза в нея, но безуспешно.

После разбрах, че това е сватбената и рокля.

Мама е била много красива.

Ситно къдрави кестеняви коси, синеока с правилни черти, миниатюрна талия у закръглен ханш, всичко на 155 см.

Родила съм се на велосипеда на татко.

Живеехме на 10 минути пеша от АГ- то, но водите на мама и изтекли, и за да не се родя на пода в гарсониерата, баща ми я качил на рамката на Мифата и я закарал за 4 минути  в АГ- то през един мразовит януари на 75 та година.

Оттогава все съм си така.

Бързам и обичайно съм на  велосипед.

Спомням си първото, ,Балканче,,.

Получих го като подарък за рождения ми ден

Беше от ония,модерните,  с по-кръглата рамка.

ОРАН-ЖЕ-ВО!

Също като в детската песен, ,Оранжево небето…,

Бях трети клас тогава.

Разбира се баща ми ми го купи.

Научи ме за час, два да кормувам и ей, ме на из улиците на Пловдив.

По цял ден карам, а отзад си нося в черната пласмасова чантичка за инструменти, точно.под седалката  бонбони ,, карамел Му,, , пия вода от градските чешми и живея в

детско блаженство до 4 ти клас.

Сега, след 38 години съм отново на  колело.

Не, не е оправдание, за да пия.

Привечер, докато карах велосипеда обикаляйки няколко пъти Гребната база си взимах патронче с мастика.

Вряла вълна преминаваше през хранопровода ми и ме замайваше до леко опиянение.

За какво ми е автомобил?

Всъщност всички пият, а тези с велосипедите просто могат да си позволят да пият повече.

Причина за смъртта- черпно мозъчна травма, несъвместима с живота.

Отишъл да си купува нов велосипед в Пловдив.

Тъкмо го купил и се качил на моста на Герджика. Горе във високата точка го помел пиян шофьор с автомобил рено.

Така си отиде баща ми, на който всички викаха ,,Цецо с колелото,,..

Цялото емигрантство изкарах с колелото.

С кошница на багажника за покупки.

В Япония местните ми се смееха, дори се закачаха : ,,Пак ли с колелото идваш на работа.?...

"Смейте се- мислех си аз- ни данъци плащам, ни паркинг, ни гражданска."

Всъщност спестих солидни суми и си накупих апартаменти в България.

Жегата мореше хората.

Живака удари 43 градуса на сянка.

Не си спомняше такъв август.

Хората мряха като мухи.

През седмица камбаната в село биеше за погребение.

Попа прежълтя и отслабна, само посивялата му брада стърчеше нагоре, злите езици разправяха че изкарал модерната болест.

Гугутките едва гукаха с пресъхнали езичета, земята се бе напукала и разсъхнала.

Дървените порти на къщата се изкривиха от жегата и вратата на гаража зейна полузатворена.

Бащата на децата и -не водеше малкия при нея.

Дните минаваха досущ еднакви и безлични като наниз от пластмасова броеница.

Поливаше цветята, премиташе селския двор, пържеше патладжан или тиквички за обяд.

Спеше всяка вечер в различна соба на 5 стайната къща, а не можеше да си намери място от мъка.

Малкия и син не идваше да я види, а дъщерята бе надалеко, чак в Англия.

Нощем се молеше за справедливост под черното небе, извезано със звезди. 

Да вземе отново детето си, което се бе обърнало срещу нея.

Страшни думи изричаха устенцата му, които преди не спираха да повтарят, ,мами, мами, мани, мами…

А сега казваха, ,Умри. Самоубий се.

Дебела свиня.,, и и показваше среден пръст, когати тя му подаваше двайсетачка за джобни.

Къде е тая пуста справедливост, Господи?

Плясък на птичи криле.

Прегоряло и изсъхнало оранжево  листо от ошумената иначе зелена асма  със свистене се спусна на плочника преждевременно.

Още една самотна душа си отиде.

Камбаната бие на упокой.

.